Проблемите на балнеокурортите, свързани с туризма трябва да намерят място в Плана за възстановяване и устойчивост и в оперативните програми,

заяви кметът на Хисаря Пенка Христова, която бе домакин на кръгла маса на тема „Национален план за възстановяване и устойчивост и мястото на балнеологията. Възможности и заплахи“. Работната среща бе организирана от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и Българската асоциация по подземни води. Кметовете на селища, които развиват балнео и СПА туризъм посочиха, че са необходими  средства за саниране на съществуващата инфраструктура за минералната вода на балнеокурортите.

В рамките на Плана са предвидени инвестиции в размер на 2,937 млрд. лв. под формата на грантове и финансови инструменти на българските предприятия за улесняване на прехода им към цифрова, нисковъглеродна и ресурсно ефективна икономика. Средствата са предвидени основно за технологична модернизация и енергийната ефективност. Очаква се кандидатите от СПА и балнеология да бъдат допустими за финансиране, разясни министър Проданов. И добави, че са предвидени средства за мерки за енергийно обновяване на нежилищни сгради, включително сгради от целия сектор „Туризъм“, в това число и балнеотуризъм. Допустимите бенефициенти обхващат микро/малки, средни и големи предприятия при най-много 50% интензитет на предоставената безвъзмездна финансова помощ. „Ще бъдат инвестирани средства и в електронни административни услуги и регистри, включително и за дигитализиране на такива в сферата на туризма“, допълни още министърът.

Изпускаме момента за обновяване на инфраструктарата, а това възпира инвеститорите – минералната вода изчита в канала, предупреди председателят на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм Сийка Кацарова.

„Очаквахме по Плана за възстановяване и устойчивост да бъдат заделени средства за саниранe и рехабилитиране на съществуваща инфраструктура за използване на минералните води в нашите курорти с местно и национално значение по примера на Унгария, която според мен е нашият еталон за поддържане – държава, която е заложила в своят План за устойчивост и възстановяване както средства за нови проучвания, така и средства за развитие и модернизация на съществуващите си курорти. За съжаление видяхме в Плана единствено фокус върху проучвания за бъдещ период с цел намиране на ресурси, намиране на геотермална вода, която да се ползва за енергия. Планът е насочен към модернизиране към енергетиката на България. Вместо туризъм трябва да правим може би зелена енергетика“, добави Кацарова.

„Кметовете бяха конкретни, споделяйки притесненията си, че водата изтича в канала и изпускаме отново период, в който ние да си заздравим инфраструктурата. Има желание от страна на нови инвеститори да влагат своите средства, но без налична вода това няма как да се случи “, каза още Кацарова.

Проданов посочи сред приоритетите си промяна на Наредба 7, която ще даде възможност на хората на избор да използват своите средства не само за продукти, но и за почивка и здраве. Димитров от своя страна се ангажира да направи съвместно заседание на Комисиите по туризъм, по околна среда и води, както и по здравеопазване, тъй като балнеологията е продукт, който е зависим от три министерства. С това се очаква проблемите да започнат да намират решение.

Кацарова е категорична, че здравният туризъм е устойчива форма на туризъм, социален туризъм и в случая той не е подпомогнат.

Модернизацията на довеждащата инфраструктура на минералните води трябва да се превърне в национален приоритет, заяви съветникът по климатичните политики на вицепремиера Борислав Сандов – Георги Стефанов. Той посочи, че общините трябва да се обединят и да бъдат по-активни за намиране на трайно и дългосрочно решение, защото е въпрос за енергийна ефективност, въпрос за промяна на съществуващи съоръжения.