Повече от 20 от водещите зимни курорти в Европа повишиха цените с най-малко 10% за тази зима и добавиха към ценовото предизвикателство, пред което се сблъскват хората в последната година.

Енергийната криза в Европа означава, че карането на ски сега ще бъде по-студено, по-бавно и по-скъпо, разказва Bloomberg.

В Алпите френският курорт Авориаз повиши цените на ски картите за първи път от две години насам. В друга известна френска дестинация – Вал Торанс – отоплението на ски лифта вече се изключва автоматично, когато вратите са отворени. Лифтовете в швейцарския курорт Саас-Фий работят по-бавно за пестене на енергия.

Една седмица в луксозния швейцарски курорт Цермат, включително лифт карти, ски уроци, наем на оборудване и храна, сега струва 1545 евро на човек, 25% повече от миналата година, според данни от Post Office Travel Money и Crystal Ski Holidays. Във Франция Вал Торанс и Мерибел са повишили цените с около 15%. Почивка в родния Банско е на половина на цените в Цермат, но също е по-скъп отпреди година.

Въпреки повишените цени търсенето на ски ваканции е все още силно в Европа. За да спестят пари тази година европейците съкращават пътуванията си, вместо да пропуснат карането на ски, сочи скорошно проучване сред 3000 души, проведено за бизнес асоциации за зимен туризъм в Австрия, Германия и Швейцария. 

Цените на туристическите услуги в България са се повишили най-малко с 20% през 2022 г., а за 2023 г. ръстът може да е 25% заради поскъпването на храните и транспорта.

Проблемът е, че ръстът на цените изпреварва качеството на туризма в България. Това каза Даниела Стоева, зам.-председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции (АБТТА), в ефира на предаването "В развитие" по Bloomberg Bulgaria.

"Главоломното увеличаване на разходите и инфлацията са факт - особено в Европа, което прави европейските дестинации, включително България, доста по-скъпи“. Стоева посочи, че като дестинация България се изправя пред нова много сериозна криза. А именно - ценовите нива изпреварват развитието на качеството на продукта. „Качеството на продукта изостава сериозно поради дефицита на кадри, който се обостри много сериозно след пандемията", уточни гостът.

По думите на Стоева българският туризъм отбелязва успешен сезон, но не е успял да постигне планираното за 2022 г. заради негативните ефекти от войната в Украйна. Пазари като Румъния и Полша надвишават или приближават нивата от 2019 г., но Германия все още е на само 50% от предпандемичните нива.         Изходящият туризъм отбелязва ръст от 9% спрямо 2019 г., като основни пазари остават близките Турция, Гърция и Сърбия, но има и сериозен ръст на по-екзотичните дестинации като Малдиви, Мавриций и Занзибар, освен Египет и Тунис, каза още Стоева.

Българските туристи са започнали да планират малко по-дългосрочно, а чуждите все повече търсят различни форми на алтернативен туризъм в страната извън масовите, с основен акцент върху преживяванията, каза още зам.-председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции. "Хората търсят преживявания - те не търсят една хотелска стая, а срещи с местните хора, храната, виното, всичко, което разказва за дестинацията", обобщи събеседникът.