Този въпрос поставиха индиректно от КНСБ пред бизнеса на семинар за журналисти. От синдиката се обявиха и за равни условия на труд и възнаграждение за едно и също работно място на наши работници и такива от чужбина.

Силен интерес за сезонна заетост от граждани на трети страни към родния пазар на труда се наблюдава през последните шест месеца. По данни на Агенцията по заетостта за сезонна заетост до 90 дни (хотелиерство и ресторантьорство и земеделие) са регистрирани 2797 души за май, юни и първите 10 дни на юли. Позициите са нискоквалифицирани - камериерка, пиколо, общ работник или мияч на съдове, обясни Атанаска Георгиева от синдиката. Най-много са желаещите да работят у нас украинци, молдовци, следвани от граждани на Македония и Албания. Освен заплата, българският работодател трябва да им осигури и квартира. Работодатели настояват за улеснен внос на специалисти от държави извън ЕС. „Не искаме да гледаме в канчето на работодателя, нито да се бъркаме в сметките му, но ако инвестират в наши безработни, биха получили работна сила за по-дълъг период от 90 дни“, коментира Георгиева. По данни на Агенцията по заетостта към 31 май безработните у нас са 233 829 души, или безработицата е 7,1%. Впечатление правят силно поляризираните групи – продължително безработните, които са към 92 500 и тези без квалификация и специалност - близо 130 хил. По възраст - безработните над 50 години са около 94 хил., а младежите до 29 без работа са 32 хиляди.  „Това потвърждава, че има наличие на свободен човешки ресурс, който нашата държава и работодателите не могат да впрегнат в дейност и да използват“, казаха от синдиката. Извън сезонната заетост към останалите режими за достъп до пазара ни интересът отвън е малък. От началото на годината до средата на юни у нас са издадени общо 285 разрешения за чужденци, граждани на общо 36 държави. Те работят в областта на информационните технологии, административните услуги, в образованието, финансите и др. Възможността за осигуряване на кадри в дадената фирма чрез „внос“ на работници - граждани на трети държави е най-лесният път за наемане на работници и не подобрява по никакъв начин състоянието на българския пазар на труда, смятат от КНСБ.Освобождаването от пазарен тест за допускане на специалисти от трети държави да става само след консенсус в рамките на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и в Националния съвет за насърчаване на заетостта, настояват от Конфедерацията.