Заради войната в Украйна българският туризъм е изправен пред реална опасност да загуби около половин милион туристи през тази година.

Министерството на туризма вече занижи прогнозата си за броя на туристите у нас през лятото. Допълнително неблагоприятни фактори, освен войната в Украйна, продължават да са пандемията, инфлацията и постоянно растящите цени на енергията и горивата.

На фона на последиците от пандемията и войната в Украйна, държавата активно обсъжда мерки за подкрепа на туризма в следващите месеци.

По данни, цитирани от министъра на туризма Христо Проданов, около 350-400 хиляди организирани туристи от Русия няма да дойдат в България. Ето защо министерството предвижда да пренасочи средствата, предвидени за реклама на пазарите в Украйна и Русия, към съседните ни държави Северна Македония, Румъния и Сърбия. В момента се обсъждат и начини за привличане на туристи от Германия и други страни, които да компенсират спадовете.

Социалният министър Георги Гьоков съобщи, че украинските граждани у нас ще получават статут по ускорена процедура до един месец, за да могат да останат и да работят в страната ни. А хотелиерите, които приютяват украински бежанци в своите бази, ще получават държавна помощ от 40 лв. на бежанец за ден престой. За да се избегнат евентуални злоупотреби с помощите, е необходимо бежанците да бъдат регистрирани у нас. От своя страна, държавата ще следи стриктно за икономичното и прозрачно харчене на средствата, е заявката на властите.

Според Илин Димитров, председател на комисията по туризъм в Народното събрание, през последните три години руските туристи представляват несъществена част от почиващите в България - през миналата година те са едва 10 хиляди. „Проблемът е, че украинският пазар представляваше няколкостотин хиляди души. Когато комбинираме Русия, Украйна, Беларус, Молдова и най-вероятно и Румъния, то картината става доста зловеща и сме в реална опасност да загубим около половин милион туристи", коментира той.

„Мястото на бежанците може да бъде в хотелите само временно и то като хуманитарна помощ. Това е несвойствена за туризма дейност“, коментира  пред bTV Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма. 

Той припомни решението на правителството, че всеки, който получи статут на бежанец, ще получава по 40 лв. дневно и допълни, че за едно 4-членно семейство означава 2400 лв. месечно, с които по думите му спокойно може да се наеме квартира.Има обаче сигнали, че хората умишлено завишават цените на наемите, възползвайки се от ситуацията. „Има квартири от 150 евро до 350 евро. Тези, които искат, ще намерят, защото има конкуренция“, допълни Румен Драганов. Той отново заяви, че мястото на бежанците не е в хотелите и има достатъчно бази, където могат да бъдат настанени. Има и много доброволци, които предоставят апартаменти и които не искат пари. По думите му българският туризъм е стабилен и не очаква сътресения. Очакванията са да има повече туристи това лято в сравнение с миналото. 

 Управление на криза означава да можеш много бързо да се справиш с това, което се случва, без да спират всички други процеси. А ние наблюдаваме обратното - парализиране на останалите теми и сектори, коментира пред БНТ Поли Карастоянова, от Националния борд по туризъм. Според нея 40 лв. на бежанец на ден не е форма на подкрепа и печалба за туристическия сектор, не е инструмент, с който се постигат бизнес резултати. Това е само решение за подкрепа на хора и човешки съдби, посочи Карастоянова. Отварянето на хотелската база в края на сезона е сложно усилие и бюджетът не е релевантен към реалните разходи, които хотелиерите вече правят, каза Карастоянова. Тя допълни, че не се знае какъв е бюджетът и каква ще е логистиката на схемата все още. По думите й българският туризъм се нуждае от преориентация - Гърция, Турция и съседни на нас пазари.

 Около 80% от хората, идващи от Украйна в България, заявяват желание да се включат в трудовия пазар. Това каза по БНР министърът на туризма Христо Проданов. Той поясни, че засега проблемът е, че повечето от тях са жени с деца и първо трябва да се осигури възможност за детски градини за децата, за да могат майките да се включат на трудовия пазар. Проданов обаче не даде повече разяснения в тази посока. 

Вече беше обявено, че бизнесът в България има готовност да наеме до 200 хил. души бежанци от Украйна във всички сфери на икономиката. Засега работодателите имат необходимост от машинни инженери, шофьори, строители, хора за текстилната промишленост, също така и в преработващата промишленост, селското стопанство, туризма. От своя страна, държавата обещава осигуряване на възможности за облекчаване на условията за пребиваване и работа в България. Относно финансовата помощ за хотелиерите, настанили бежанци от войната в Украйна, регистрирани като търсещи убежище у нас, министърът каза, че първоначално парите ще са от бюджета на Министерството на туризма, а след това ще се търси възможност да се покрият тези средства с финанси от европейския бюджет.  Според него шансовете това да се случи са големи. „Чакахме директивата на ЕП, за да можем да се съобразим с правилата, които тя налага. Една от точките в нея е точно това, че се дава възможност на държавите, осигурили подслон на бежанци, да могат да кандидатстват за средства", посочи министърът.  В края на миналата седмица лидерите на Европейския съюз одобриха предложението от България за споделен фонд, който да поеме разходите около бежанската вълна от Украйна. Става дума за общ кохезионен фонд за бежанците от Украйна, за да може европейското семейство заедно да плати разходите за тези бежанци, а не всяка държава да се бори самостоятелно, поясни от Версай премиерът Кирил Петков.  

Министърът на туризма посочи, че предвидената от ведомството помощ е в рамките на три месеца, а сумата зависи от това колко хора ще имат нужда от тази закрила ."Процедурата е отворена, постоянно се получава информация за нови места за настаняване да бъдат приобщавани към този процес. Около 55 хиляди легла вече са заявени, като техният брой продължава да расте", уточни още Проданов. По думите му настаняването в хотели и къщи за гости на бягащите от войната в Украйна хора не е дългосрочен вариант, но е единствен в момента, позволяващ бърза реакция, за да им бъде помогнато.   

Припомняме също, че министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер обясни, че бежанците от Украйна в България не получават директно пари. Мярка е предвидена за този, който настани украинските бежанци. Финансовата помощ от 40 лева се отпуска на юридическото лице, регистрирано по закона за туризма, което ги настанява.